Архитектурни и пространствено-планировъчни решения

Сградата, която се реконструира, е построена през 1722-1725 г. според „образцовия проект на къща за видни хора“. През 1820-те години сградата е преустроена. През 1961 г. е извършен основен ремонт с промени в част от подовите конструкции, изграждане на ново стълбище на мястото на събореното и надстрояване на трети етаж откъм двора. В помещенията на втория етаж от двете страни на ос 2, между осите А-В, са запазени кахлени печки, колони от изкуствен мрамор, мазилка, мраморни подпрозоречни первази. За тези помещения, които са под охрана, ще бъде изготвена отделна проектна документация за тяхното възстановяване. На втория етаж, на главната фасада, е запазен гранитен балкон с кована решетка с монограма на собственика. Размери на сградата в план - 21,42 м. (улична фасада) х 15,22 м. Височината на надвеса на покрива от нивото на уличния тротоар е 10,40 м, откъм двора - 11,95 м кота тротоар 15,55 ,XNUMXм. Външни и вътрешни стени са от масивна тухла. Завършване на фасадите - мокра шпакловка и боядисване със силикатна боя. Основата е от варовик. Пълнежи за прозорци са боядисани дървени профили със стъклопакети и витражи в сутерена. Таванският етаж е с дограма тип Велукс. Покритието е двускатно върху стоманени конструкции, комбинирано. Покривът е стоманен с полимерно покритие, канализацията е външна, организирана. Проектната документация предвижда: изграждане на две нови стълбищни клетки тип L1, асансьор с товароносимост 630 кг, частична подмяна на подове, премахване на две дворни шахти, демонтаж на тухлена зидария в част от прозоречните отвори на земята. етаж на дворната фасада и изграждане на врата за подмяна на прозореца. Главният вход на сградата е през партера. И двете стълбища имат излази навън към двора. На партерния етаж са разположени следните помещения: фоайе с асансьор за инвалиди, гардеробна, рецепция, каса, сервизно помещение, павилион за аптека, водомерен уред, ел. уредба, ел. табло стая, санитарни възли, вестибюл пред стълбището и асансьорната шахта. Помещенията на Центъра за ин витро оплождане са проектирани на първи, втори и трети етаж. Таванският етаж разполага с резервни помещения (с дограма тип Velux) и вентилационна камера.

Конструктивни и пространствено-планировъчни решения

Съгласно техническото заключение по обследване на съществуващи конструкции съществуващата жилищна двуетажна тухлена сграда със сутеренен етаж е изградена по стенна конструктивна схема. През 1963 г. е извършен основен ремонт на сградата по проект на института "Ленжилпроект", надстроен е трети етаж откъм двора. Към момента на допълнителното проучване сградата не е била използвана. Външните стени са изградени от масивна тухла с варов разтвор. Дебелината на стените в сутерена е 750-900 мм, на първия етаж - 420-700 мм, на втория етаж - 430-600 мм. Вътрешните носещи стени са с дебелина 560 мм и са изградени от масивна тухла. Състоянието на стените е констатирано като експлоатационно. Таваните над приземния етаж са няколко вида: тухлени цилиндрични сводове с кофраж, дървени греди и сглобяеми стоманобетонни плочи върху метални греди (при ремонта от 1963 г.). Техническото състояние на тавана върху тухлени сводове и валцовани греди е констатирано като изправно. Техническото състояние на пода с дървени греди се счита за неприемливо. Част от тавана над първия етаж е от дървени греди. Другата част на пода е от сглобяеми стоманобетонни плочи върху метални греди. Подовете над втори и трети етаж са от сглобяеми стоманобетонни плочи върху метални греди. Констатирано е експлоатационно състояние на настилките на метални греди. Състоянието на тавана върху дървени греди се счита за неприемливо. Покритието е завършено по време на основен ремонт през 1963 г. Носещите конструкции на покрива са дървени греди. Стълбището е изградено при ремонта през 1963 г. от сглобяеми стоманобетонни стъпала върху метални греди. Установено е, че състоянието на стълбището е изправно. В резултат на разкопките се установява, че сградата е изградена върху ивични развалини. Абсолютната кота на основата на основите е +1.07. Дълбочината на основата на основата спрямо земната повърхност е призната за работеща. В съответствие със заключението за инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на обекта, направено въз основа на архивни данни, основата на развалинната основа е слой IGE-2 - тинест пясък с редки растителни останки, със средна плътност, наситен с вода, която има следните характеристики: ρn = 2.01 t /m3; сn=0,04 kg/cm2; φ =30o; E=180 kg/cm2. При обследването на фундамента е извършено динамично сондиране на почвата под фундаментната основа, което потвърждава данните. Изчисленото съпротивление на почвата под основата на основата е 2,29 kg/cm2. Нивото на подпочвените води в ямите е установено на дълбочина 0,6 m от нивото на приземния етаж, при абсолютна кота +1,78 m. Максималното положение на подземните води трябва да се очаква в периоди на снеготопене и обилни валежи на дълбочина 1,0 m. от земната повърхност, на абсолютно ниво 2.00. Подземните води са неагресивни към бетон с нормална пропускливост. В резултат на изчисленията за проверка на носещите конструкции на сградата бяха направени следните заключения: носещата способност на основите и носещите тухлени стени е достатъчна, за да понесе проектните натоварвания. Сградата е с призната трета категория техническо състояние. Относителната оценка от 0,000 съответства на абсолютната оценка от +3,250. В проектната документация е предвиден демонтаж на конструкциите на съществуващото стълбище, съществуващия под в сутерена, част от тавана на всички етажи за монтиране на ново стълбище, съществуващи тавански стени и когерентна система. Предвидено е укрепване на дървени греди над партера и първия етаж. Проектната документация предвижда монтаж на силова плоча за партерен етаж, подове в зоната на демонтираната стълба, стълби, стени на тавански етаж и система от греди. Подовата плоча на приземния етаж е проектирана с дебелина 150 mm от бетон клас B20, W6 с монолитни ребра за последващо монтиране на носещи тухлени стени, която е подредена с трошенокаменна заготовка, залята с битум. Подовете са решени като монолитен стоманобетон с дебелина 150 mm, в непрекъсваем кофраж от гофрирана ламарина върху метални греди. Гредите са изработени от I-греди в съответствие със STO ASChM 20-93 от стомана C245, гофриран лист N114-750-0.8 в съответствие с GOST 24045-94, бетон клас B20. Рафтовата система е метални греди, изработени от I-греди съгласно STO ASChM 20-93, изработени от стомана C245. Покритието е от покривна стомана с полимерно покритие. Стълбището е решено от сглобяеми стоманобетонни стъпала върху метални греди. Стълбищните площадки са монолитни стоманобетонни от бетон клас В20 върху метални греди. Асансьорната шахта е решена като монолитна стоманобетонна шахта от бетон клас В20. Изчисляването на носещите конструкции беше извършено с помощта на проектантския и изчислителен комплекс SCAD версия 11.3. Максималното хоризонтално движение на горната част на сградата е 9,7 мм, което не надвишава максимално допустимите стойности. Изчисляването на допълнителното слягане на реконструираната сграда е извършено с помощта на програмата „Заявка“ PVK SCAD 11.3, като са използвани данни от доклада за геотехническо проучване. Максималното допълнително слягане е 0,483 mm, което не надвишава максимално допустимите стойности. Завършени са проучванията на съседните сгради. Застрашени са пет съществуващи сгради.Въз основа на извършените изчисления се стигна до заключението, че по време на строителните работи по реконструкцията на сградата и последващата й експлоатация не се очакват допълнителни слягания на съществуващи сгради.